БЪЛГАРИТЕ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Пламен Павлов
председател на Агенцията за българите в чужбина (август 1998 - март 2002 г.)


Българите по света (наричани най-често "българи в чужбина") като цяло са мозайка от различни общности, подобщности и обособени групи население от български произход. От гледна точка на своята етнокултурна, конфесионална и/или езикова същност в определени случаи те се различават съществено помежду си. Възникването и развитието на отделни български общности има многовековна история, като някои от тях се появяват още през епохата на Средновековието. Определянето на дори най-приблизителната численост на задграничните българи се затруднява от много и разнообразни фактори: липсата на статистически данни от страна на редица държави, извънредно голямата мозаичност на бълг. диаспора в етнографски, езиков, религиозен или друг план, грубите политически манипулациии от външни фактори за създаване на други "нации" ("македонци", "гагаузи", "помаци", "горани", дори на "шопи", "торлаци", "палчени"/"павликяни" и др.), трудните или отсъстващи контакти между различни по време, етнографска природа и т.н. части на бълг.диаспора.
Високата вариативност и степен на несигурност при определянето на числеността на българите както в отделните държави, така и в глобален план се дължи и на отсъствието на ясни критерии при тълкуване на националното съзнание на родените от смесени бракове, на погрешното разбиране за национална принадлежност и гражданство (поданство) на конкретната държава, вкл. на непризнаване на съществуването на български малцинства в някои страни или тенденциозна интерпретация на този въпрос. Съществуват и форми на "нетрадиционен" и/или исторически българизъм (при цялата условност на това понятие), който визира българската етнокултурна, културно-психологическа или историческа природа на малцинствени общности от България и българските земи като цяло (български турци, български арменци, български евреи, потомци на руски белоемигранти от България и т.н.) или народи с български (древнобългарски, прабългарски) произход (т.нар. волжки българи/казански татари, чуваши, башкири, както и кавказките балкарци и карачаевци, в определен смисъл и други малки народи от Кавказ или Трансилвания - напр. маджаризираните секели). При отвореността на границите и високата мобилност на отделни лица и групи в края на ХХ-началото на ХХІ в. изчисляването на броя на българите по света става още по-трудно осъществима задача.
По теоретични и прогнозни оценки броят на българите извън днешните граници на Република България е приблизително около 3,5 - 4 млн.д., при цялото възможно разнообразие от общности, групи, вълни на емиграция и т.н. Според научно-изследователския колектив на "Българска национална доктрина" (София, 1998, част ІІ) сумарната численост е около 3 954 000 д. Броят на волжката българска общност се определя на ок. 3 млн.д., общата численост на малцинствените групи от българската етническа територия (български турци, евреи, арменци и др.) - на не по-малко от 1 млн.д. за ХХ в. Изследването на състоянието и развитието на българските общности, защитата на техните национално-културни права, създаването на трайни връзки с България и в глобален мащаб е сред неотложните задачи пред българската държава и структурите на гражданското общество.

ЕВРОПА
БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ


РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ

Най-голямата българска общност извън пределите на Република България е мнозинството от населението на независимата държава Македония (от 1991), обозначавана в междунар. актове и като "бивша югославска република Македония". В републиката живеят ок. 1,4 млн. българи, обозначавани официално след 1944 г. като "македонци" (67 % от населението). Македонските власти признават за българи едва 1850 д. (по данни от 1994 г.), визирайки етническите българи, преселници от Западните покрайнини (основно от Босилеградско на територията на Сърбия, заселили се по иконом.причини в Скопие и др. градове в епохата на СФР Югославия до 1991 г.), въпреки че и тази подобщност е неколкократно по-голяма. Към нач. на 2003 г. ок. 3 х. македонски българи са придобили и българско гражданство (тенденция, започнала след 1999). Историята на българите от днешната държава Македония е изконна част от историята на българския народ.
Българската етнокултурна идентичност на т.нар. "македонско" или "славянско" население в Македония се изявава на различни равнища (индивидуално, семейно, групово, вкл. и сред общностите на емигранти от Македония в САЩ, Канада, Австралия и други страни). В духа на процесите на демократизация в кр. на ХХ - нач. на ХХІ в. тя се отстоява и от няколко организации в републиката: Сдружение на граждани "Босилеградско" (Скопие, 2000); Сдружение на граждани "Радко" (Скопие, нерегистрирано, 1999); Сдружение на българите в Р. Македония (2002, Скопие), Гражданско сдружение на македонците со славяно-болгарски произход за интеракция между културите "Интеракция" (2002, Охрид), Академично дружество "Македония" (София). Към нач. на 2003 г. тези организации не притежават свои печатни, радио и тв медии и програми.


Сайтове на вестници и др. медии от Р. Македония в: www.dir.bg
www.novamakedonija.com.mk ( Интернет-изд. на в-к "Нова Македония", Скопие)
www.makedonobulgari.cjb.net (сайт "Българите в Македония")
www.makedonija.com (сайт за Македония)
www.ncf.ca/bg-ottawa/Macedonia.html (сайт за Македония, Т. Ефтимов, Отава)
b-info.com/places/macedonia (информ. сайт за Република Македония)


СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА (до 2003 г. Югославия)

По официални данни около 27 х. българи в общините Цариброд (Димитровград) и Босилеград (към 1991, 1999). Според прогнозни оценки сръбските граждани от български произход сумарно са ок. 250 х. Появата на българско национално малцинство в Югославия е резултат на историческото развитие и нерешения бълг. нац. въпрос на Балканите. През ХІХ в. наред с присъединяването на българските земи (от 1833 г., когато Османската империя отстъпва на Сърбия 6 български по население нахии в поречието на Тимок, и особено в резултат на Санстефанския и Берлинския договори от 13 юли 1878 г., когато е предадена Нишката област) се развива и процес на икономическа миграция. Съвременното статукво се оформя в резултат на Ньойски мирен договор (27.11.1919), когато по "стратегически съображения" към Югославия преминават Царибродско и Босилеградско, отчасти селища в Кулско и Трънско (107 селища с ок. 120 х. д. българи), както и Струмица (след 1944 в СР Македония). Българското население е подложено на репресии, българските училища и църкви са закрити, техните архиви - унищожени и т.н. След 1945 правата на бълг. нац. малцинство са признати, но асимилационният натиск продължава. Стремежът за денационализация е явен и от официалните статистически данни - през 1961 г. българите в Югославия са 63 х., през 1971 г. - 58 х., през 1981 - 33 500, а през 1991 г. - едва ок. 25 х.д. Освен в Зап. покрайнини българи живеят в редица градове и р-ни. Във Войводина (сръбски Банат) ок. 3-4 х. банатски българи. В Сърбия и ок. 50 х. македонски българи (официално третирани като "македонци"), от които ок. 18 х. преселници във Войводина. В Косово (р-ните на Гора и Жупа) живеят ок. 8 х. горани ("горанци"), мюсюлмани от бълг. произход. В Черна Гора бълг.присъствие е главно от преселници от Македония и Зап. покрайнини. Хиляди българи живеят в Пирот, Ниш, Белград, Нови Сад, Панчево, Крагуевац и др. В официалните статистики не са включени българите от р-ните на Зайчар (напр. с. Велики Извор), Свърлиг, Лесковац и др., гораните (вкл. тяхната миграция към Призрен, Прищина, Белград и т.н.). В православните храмове в бълг.градове и селища богослужението се води на сръбски език от свещеници сърби.
Българското малцинство притежава свои организации: Демократичен съюз на българите в Югославия (ДСБЮ) (1990), Хелзинкски комитет за защита на правата и свободите на българите, Матица на българите в Сърбия, две сдружения на банатските българи в с. Иваново и Бело блато. С подкрепата на България е създаден Културно-информационен център с клонове в Цариброд и Босилеград (1998). В Ниш функционира специализираното за литература на бълг.ез. държавно издателство "Братство" с едноименен в-к, сп. "Мост", детското сп. "Другарче", книги на български ез. Българските организации издават сп. "Истина" (Цариброд), "Бюлетин"(Босилеград). В Ниш се излъчват седмични радио и тв предавания на бълг. език. В Цариброд бълг.тв програми се излъчват по кабелна тв (от 2001).

www.caribrod.abv.bg/ (Културно-информационен ц-р на българското малцинство "Цариброд", Цариброд/Димитровград и Босилеград)

РУМЪНИЯ

По румънски официални данни българите са ок. 9-10 х., според оценки от самата общност и специалисти румънските граждани от български произход са около 250 х. д. Православните българи в Олтения, Мунтения, Молдова (румънската част), Северна Добруджа представляват ок. 90% от общия брой, католиците (т.нар. банатски българи) са ок. 20 х. д. Православните българи, в мнозинството си потомци на изселници от почти цялата българска етническа територия през ХІХ в., са съсредоточени в Букурещ, близки села, Търговище, Браила, Галац, Бъйлещ, Плоещ, Крайова, Брашов, Александрия, Калараш и др.; банатските българи - в Тимишоара, Арад, Сън-Николау Маре, Винга и др. Коренно българско население е онова в Северна Добруджа (групи от него живеят главно в Констанца, Тулча, Бабадаг и др.), предадена на Румъния през 1878 г. Неговият брой обаче е силно намален след Крайовската спогодба (1940), когато хиляди българи се преселват в пределите на България (предимно в Южна Добруджа, Шуменско, Варна и др.).
През 1918 г. българите във Влашко са били мнозинство от населението в 26 града и 160 села. Към същата година по български дипломатически данни българите в Румъния са 149 308 д., и то по непълни, отчасти въз основата на стари сведения (от 1906, 1908, 1912 г.), без Трансилвания и Банат. На територията на Румъния се намират и някои по-малочислени истор. общности с български произход: карашовени, свиничани, шкеи, бунгардски българи, които почти напълно са загубили бълг. си самосъзнание. Секелите (секлери, секеи) в Трансилвания, които наброяват над 200 х.д. вероятно са от древнобългарски произход. Вероятно от тяхното народностно име прозлиза популярния в Румъния етникон "шкеи", с който са обозначавани българите още от епохата на Средновековието.
Българите имат различни по тип организации още отпреди 1878 г. През първата половина на ХХ в., особено след 1918 дейността им е силно ограничена, въпреки че броят на българите е много по-голям в резултат на предаването на Южна Добруджа, Бесарабия и Банат на Румъния след Първата свет. война (до 1940) - по офиц. данни 366 384 д. (1930), съответно 185 х. в Добруджа (Сев. и Южна), 164 х. в Бесарабия (бесарабски българи), 10 х. в Банат, останалите в Букурещ, Олтения, Мунтения и т.н. По време на комунистическия режим в Румъния организациите на бълг. малцинство престават да съществуват. След 1989 г. са регистрирани Съюз на банатските българи (Тимишоара,1989) с д-ва в Арад, Дета, Сън-Николау Маре, Дудещи веке (Бешньово, Стар Бешенов), Винга, Брещя, Дента, Телепа; Общност "Братство" с ц-р Букурещ (1992) и д-ва в Александрия, Констанца, Браила, Търговище, Кълараш, Бъйлещ, Бълен, Извоареле, Брънещ и др. Бълг. култ. д-во в Букурещ (1990) от 1998 г. е извън "Братство" със собствени структури в някои селища. Създадени са и организациите "Единство" (1995), Съюз на българите павликяни (Арад, 2000), Асоциация за бълг.-рум. приятелство "Хр. Ботев" (Букурещ, 2000). След 1990 излизат в-к "Наша глас" (Тимишоара, на павликянски бълг.диалект, с латиница), сп. "Литературна мисъл" (Тимишоара), в-к и сп. "Българска зорница" (Букуреш, на литер. бълг. и рум. ез.). Банатските българи имат свои католически храмове. В селищата на православна общност се служи на рум.ез., само църквата "Св. Илия" в Букурещ е с бълг.свещеник под юрисдикцията на Бълг.правосл.църква.


АЛБАНИЯ

По неофициални данни бълг. общност в Албания e ок. 50 х. д., по други прогнозни оценки - ок. 100 х.д. (към 1998). Официално е признато само "македонско" етн.малцинство, но през 90-те г. на ХХ в. държ.дейци в Албания нееднократно са декларирали уважение към бълг. общност в страната. Бълг. етнически елемент населява р-ни в близост до границата с Р Македония: Голо Бърдо, Мала Преспа, Корча и близките с. Дреново, Бобощица, Връбник. В обл. Гора, окръг Кукъс, живеят ок. 3 х. българи мюсюлмани от общността горани. В резултат на урбанизационните процеси българи от посочените места се заселват в Елбасан, Тирана, Дуръс (Драч), Берат и др. В районите на Мала Преспа и Корча българското население е християнско, в р-на на Голо Бърдо около 1/3 от него са християни и 2/3 мюсюлмани. Регистрирани са дружество "Просперитет Голо Бърдо" (Тирана) и Културно д-во "Иван Вазов" (Тирана) с филиал за района на Мала Преспа. След 1944 и особено след 1991 българското население в Албания е подложено на усилена македонистка пропаганда, прокарвана от Скопие. Бълг. организации не притежават свои медии. В р-на Мала Преспа за местните "македонци" работи локална радиостанция (от ноември 2002), поддържана от Скопие.


ГЪРЦИЯ

По неофициални данни българите в Гърция са ок. 255 х. д. - ок. 200 х. християни в Беломорска Македония, ок. 40 х. българи мюсюлмани ("помаци") в Западна Тракия,вътрешна миграция на тези две групи в др.части на страната. Сп. данни на Европейската комисия 105 х.д. говорят български като майчин ез. (1997), тъй като на практика част от българското население не знае (или не декларира) български език. Емиграционният поток след 1989 сумарно се изчислява на ок. и над 100 х.д. (сезонни работници, домашни помощници, студенти и т.н.), като числата са приблизителни и непрекъснато варират. Коренното бълг. население в Гърция населява р-ни, които са част от бълг.етн.пространство (Южна Македония и Беломорска Тракия). Най-компактно е бълг. население в Югозап. Македония около районите на гр. Лерин (грц.Флорина), Костур (Кастория), Воден (Едеса), Кайляри (Птолемаида), Негуш (Науса), селата северно от Солун, около градовете Серес и Драма. В Зап. Тракия е компактната общност от българи мюсюлмани ("помаци"), според гръцки данни ок. 36 х. д. (23 х. в р-на на Ксанти, 11 х. в областта Родопи и 2 х. в р-на Еврос (по десния бряг на Марица). Гърция официално признава само "мюсюлманско малцинство", в което влиза и местното турско нас.
Сред българите-мюсюлмани, макар и в неофициален план, се лансира тезата за "помашка нация", език, фолклор и т.н. Сред българското население в Егейска Македония действа застъпващата идеите на македонизма орг-я "Виножито" (издава сп. "Нова Зора"), а сред мюсюлманите - официално регистрираната "Партия на помаците в Западна Тракия". Във Воден е създадено сдружението "Български човешки права в Македония" (2000, нерегистрирано). Официлно са признати организациите на български имигранти в Гърция: дружествата в Атина ("Отец Паисий" и "Васил Левски"), българо-гръцките дружества за приятелство в Солун и на о-в Лерос. В тях членуват и гърци, приятели на Б-я, бивши гръцки полит. емигранти в България (след гражданската война в Гърчия в края на 40-те години на ХХ в.) и техни потомци. В Атина се издават частните вестници "Светлина" (до 2002 г.), "Контакти", "Атински вести", "Хъшове", "Български глас".

upiter.int-rpnet.ariadne-t.gr/erl/paisii2.html (Бълг.д-во - Атина)
www.geocites.com\Kontakti2000 (в-к "Контакти", Атина)
www.geocities.com/bulgarmak (Български човешки права в Егейска Македония, Воден (Едеса)


КИПЪР

Официални данни не са публикувани, по различни оценки българите на острова (в Република Кипър, където доминира гръцкото нас.) са няколко х. д. Ядрото на българската общност е представено от лица, встъпили в брак с кипърски граждани (предимно отпреди 1989) и техни потомци. Потокът от търсещи работа българи е най-силен в началото на 90-те г. на ХХ в., временно пребиваващи, спортисти, музиканти, студенти и др.


ТУРЦИЯ

Според различни оценки изселниците от българските земи от Освобождението (1878) до края на ХХ в. в Турция сумарно дават внушителната численост от ок. 1,5 млн.д., а потомците им са неколкократно повече. Това число визира мюсюлмани, изселници от България след 1878, в преобладаващата си част български турци. По различни данни се приема, че ок. 300 х. от мюсюлманските изселници от българските земи (вкл. Македония, Беломорието и др.) са от български произход (българо-мохамедани, "помаци"). В кр. на ХХ-нач. на ХХ в. най-свързани с България са изселниците от времето на т.нар. "възродителен процес" (ок. 350 х.д., през 1989), отчасти и от по-стари изселнически вълни след 1944, както и работещи временно в Турция български турци (след 1989).
Българското християнско население в земите на дн. Турция (Одринска Тракия, Цариград/Истанбул, някои градове в Мала Азия) намалява драстично през 1913 и 1918, когато в резултат на репресии, вкл. случаи на масов геноцид, е принудено да се пресели в България. Българи (ок. 2 х.д.) живеят главно в Истанбул, отделни семейства в Одрин и др.места. Българските турски изселници живеят преди всичко в Истанбул, Бурса, Анкара, Одрин и други градове, вкл. и в много села. Българите ритежават официално регистрирана Бълг. православна църковна община, която стопанисва бълг. паметници в Истанбул (вкл. т.нар. Желязна църква "Св. Стефан") и Одрин. Бълг. турци са включени в турски землячески и културно-просветни организации, най-влиятелна от които е "Д-во на изселниците от Балканите" (БАЛГЬОЧ). Съществуват д-ва на т.нар. делиормански, родопски, дунавски турци, на бълг.турци в Анкара, вкл. и на бълг.турци от Македония.


ХЪРВАТСКО

По неофициални данни в Хърватско живеят постоянно хиляди българи, според някои оценки ок. 80 х.д. (към 1998 г.), в мнозинството си преселници от Македония и Западните покрайнини в рамките на СФР Югославия. От държавна територия на България, до 1944 г. в Хърватия е имало няколко х. българи градинари. Българи живеят в Загреб, Осиек, Задар, Сплит, Риека, Джаково. Българите получават статут на национално малцинство (2000 г.). Създадена е "Българска община" в Загреб, която има клонове в Осиек, Задар, Джаково (от 1998 г.), д-во на приятелите на Б-я (Риека), българска православна църковна община "Св. Седмочисленици" (Загреб).


БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

Отсъстват официални данни, по някои оценки българите са ок. 2000 д. (2000 г.). Сред записаните като "югославяни" (до 1990) има български изселници от Македония, Западните покрайнини, както и мюсюлмани (горани) от Косово. Българското присъствие е предимно в Баня Лука, Сараево и др. От съвременната държ. територия на България произлизат няколко десетки семейства градинари и техни потомци (емигрирали през първата половина на ХХ в.). Сред преселниците от Македония доминира официалният "македонизъм". Налице е тенденция за приобщаване на гораните към босненската мюсюлманска нация. Регистрирано е Сръбско-българско дружество (Сараево).


СЛОВЕНИЯ

Според различни информации българите в Словения, преди всичко преселници от Македония и Зап. Покрайнини в рамките на бившата СФР Югославия, са ок. 10 х. д. (1999). Има и известен брой семейства от потомци на бълг. градинари (от първата половина на ХХ в.). Българи живеят предимно в Любляна, Марибор и Кръжко. Липсват български организации и медии.

ИЗТОЧНА ЕВРОПА


УКРАЙНА

Според данните от преброяването на населението, проведено през 1989 г. в бившия СССР, българите в Украйна са 234 х.д.. Преброяването от 2002 дава численост от ок. 223 х.д., която очевидно не предава реалната картина. По прогнозни оценки, като се вкл. родените от смесени бракове, броят българите е ок. 350 х.д., като най-голяма е общността на бесарабските, следвана от таврийските, кримските, олшанските българи. В страната има и ок. 23 х. гагаузи, българи-тюркофони в Бесарабия. Най-компактно е бълг.население в Одеска обл. (р-ните на Измаил, Болград, Арциз, Тарутино, Сарата, Белгород Днестровски - ок. 170-200 х.д., Запорожка обл. (р-ните на Бердянск, Приморск, Мелитопол, Акимов - ок. 35 х. (по неофициални данни ок. 80 х.д., т.нар. таврийски/приазовски българи), Кировоградска обл. (районът на Олшанка), Ужгородска обл. (Мукачево), Кримската автономна република (главно в Симферопол и Севастопол). Хиляди българи живеят в Одеса, Киев и др. градове и р-ни на страната.
След 1991 са създадени над 40 български сдружения. В голямата си част те са обединени в Асоциацията на българските национално-културни дружества и организации в Украйна (1993 г., седалище Одеса). От 1990 г. работи Общоукраински ц-р за бълг. култура (ц-р в Одеса и филиали в Болград и Киев) и Български културен ц-р в Бердянск (Запорожка обл.). Излизат 4 вестника : "Роден край" (Одеса), "Украйна. Българско обозрение" (Одеса), "Родолюбие" (Арциз), "Извор" (Симферопол). Бълг.радио и тв предавания в Одеса и Приморск. Две у-ща със спец. статут: Болградската гимназия "Г.С.Раковски" (Болград, Одеска обл.) и Украино-бълг. лицей (Приморск, Запорожка обл.). Катедри по бълг. ез. има в университетите в Одеса (Одески държ.ун-т и педагог.ун-т "К.Ушински"), Измаил и Киев (Славянски ун-т).

www.bulgarians.com.ua (сайт на българите от Украйна, Одеса)
www. legendy.narod.ru/etnos/bolgar.htm (сайт за кримските българи)


МОЛДОВА

По официални данни 90 х. българи (1990), по прогнозни оценки над 100 х.д., основно от общността на бесарабските българи, както и 135 х. гагаузи (българи-тюркофони), официално третирани като отделна нация. Най-масово е българското население в Тараклийския уезд (самостоятелна административна единица с българска доминация, ц-р гр. Тараклия), Гагауз ери (автономна република с преобладаващо нас. от българи-тюркофони, обединяваща три района, с главен ц-р Комрат) и в т.нар. Приднестровска република (Тираспол). Българи живеят и в Кишинев, районите Кантемир, Сороки и др. Над 10 сдружения, част от които са обединени в "Българска община" (1994 г.) със седалище в Кишинев и секции (управление) в Тараклия ("Юг") и Белц ("Север"). В Тараклия функционира Народното читалище "Олимпий Панов", театър и фолк. ансамбъл "Родолюбие". Съществуват още Научно дружество на българистите в Молдова (Кишинев), българска библиотека "Хр. Ботев" (Кишинев). Вестници "Родно слово" и "Български хоризонти" (Кишинев), "Български глас" (Тараклия). Предавания на бълг.ез. към националните радио и телевизия на Молдова, регионална телевизия в Тараклия, която излъчва програмата на сателитния канал на БНТ. У-ща със специален статут (обучение на български език, разширено изучаване на българска литература, история, култура): "В. Левски" (Кишинев), педагогически колеж-лицей "Св.св. Кирил и Методий" (Тараклия), Музикално у-ще в с.Твърдица, Тараклийски р-н, катедри по български език в университетите в Кишинев (Държавен университет и в Педагогическия университет "Й.Крянге") и Комрат, взето е принипно решение за създаване на българо-молдавски университет в гр. Тараклия (2003).

РУСИЯ

За числеността на руските граждани от български произход отсъстват точни данни. При преброяването от 1989 г. за Руската федерация (РСФСР) се сочат 43 х. българи, което изключва лицата от смесени бракове, временно пребиваващите и т.н., потомците на депортираните през 1944-1946 в различни области хиляди етнически българи от Бесарабия, Приазовието и Крим. Известна част от общността представляват бълг.граждани, работили в Автономната република Коми, на големи строителни обекти в бившия СССР (най-вече през 70-80-те г. на ХХ в.), останали по семейни и др.причини в Русия. Съсредоточаване на българи има в Москва, Санкт Петербург, Пятигорск, Ярославл, Новодвинск (Архангелска обл.), Сургут (Тюменска обл.), Среден Кубан (Краснодарски край) и др. След 1991 г. в по-големите средища на общността са създадени бълг. културно-просветни организации.

РЕПУБЛИКИ ТАТАРСТАН, ЧУВАШИЯ, БАШКИРИЯ, БАЛКАРИЯ (в състава на Русия)

Население с истор. български (прабългарски) етнически корени представлява мнозинството от жителите на тези републики в състава на Русия, както и някои области (напр. Уляновска). Те влизат в състава на т.нар. волжки българи (булгари) и балкарци, карачаевци. Същевременно, главно от Татарстан и Чувашия има многохилядна диаспора в Москва, Санкт Петербург, др. области на Русия, както и в съседни държави (напр. Казахстан). В тези републики, най-вече в Татарстан и Чувашия, особено след 1991 се развива тенденция към преосмисляне на историята, културната идентичност и песпективи в посока на древнобълг. основа. В Чувашия българският ("булгарски") произход на народа не се оспорва, налице е интерес към Б-я на Балканите, вкл. за завършване на образование в бълг.университети. В Татарстан доминира официалният "татаризъм", развил се най-силно в епохата на СССР със създаването на Татарската автономна съветска република. Българската идентичност се застъпва и популяризира от Българският национален конгрес, от учени и други интелектуаци. Поради бюрократични, полит. и др. пречки националност "булгар" е придобита по съдебен път от ок. 250 д. (към 2001). След 1991 са създадени няколко организации с бълг./булгарска етнокултурна ориентация: Български национален конгрес (Казан), Уляновска общ. организация за изучаване на наследството на волжско-камските българи и др.

www.mi.ru/~bolgar (Булгарски нац. конгрес, Казан, на рус.ез.)
www.dgien.narod.ru (Виртуален форум "Великий Булгар")
www. balkaria.narod.ru (сайт да историята, настоящето и бъдещето на карачево-балкарския народ, на рус.ез.)


ЛИТВА

Ок. 500 д. българи (към 2001 г.), по-голямата част в столицата Вилнюс и Каунас. Преобладават българите със смесени бракове, главно отпреди 1989. Организации "Мадара" и "Янтра" във Вилнюс.

ЛАТВИЯ

Ок. 450 д., главно българи със смесени бракове, главно отпреди 1989. Липсват бълг.организации.

ЕСТОНИЯ

Ок. 300 д., предимно българи, встъпили в брак с граждани на страната отпреди 1989. Не са създадени бълг. организации.


БЕЛАРУС

Ок. 800 д. (към 1998 г.), главно в Минск и др. градове. Липсват бълг.организации.


ГРУЗИЯ

Ок. 650 д. (към 1999 г.), вкл. и "вътрешна" миграция на бесарабски българи (в рамките на бившия СССР, до 1991). Неформална орг-я за бълг. културни прояви в Тбилиси.


АРМЕНИЯ

Ок. 100 д., вкл. по линия на семейно-родствени връзки с бълг.арменци.


АЗЪРБАЙДЖАН

Ок. 270 д. (към 1998). Липсват бълг.организации.


ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА


АВСТРИЯ

Липсват точни данни, приема се че трайно заселилите се са ок. 12 х.д., като към бълг. църковна община във Виена са приобщени ок. 7 х.д. Неколкократно по-голям е броят на временно работещите и емигриралите след 1989. Бълг. студенти по някои оценки са ок. 4- 5 х. д. Най-силно е бълг.присъствие във Виена, Залцбург, Линц, Грац, Клагенфурт. Най-ранно е Д-вото на бълг. градинари (1936). Сред бълг. общност работят Австрийско-бълг. д-во (1955) и Бълг. културно-просветно д-во "Св.св. Кирил и Методий" (наследник на Бълг.антифашистки клуб във Виена, създ. През 1945). Ц-р на култ. прояви е поддържаният от България "Дом Витгенщайн". Регистрирани са правосл. Бълг. църк. община и бълг.-австр. у-ще, студентско сдружение (Виена).

www.bfio.at (Бълг. изследователски ин-т, Виена)
www.cycamp.at/bass (Бълг.-австрийски студентски клуб)
www.bulgarischekirche.at (Бълг. църква "Св. Иван Рилски", Виена)


ЧЕХИЯ

Традиционната бълг. общност е от ок. 6-7 х. д., вкл. от смесени бракове. Още няколко хиляди са временно пребиваващите, чийто брой варира. Българите са съсредоточени в Прага, Карлови Вари, Бърно, Пилзен, Острава, Оломоуц, Усти над Лабе, Млада Болеслав. Първите д-ва на българите в Чехия са от кр.на ХІХ в., емиграцията е по-силна след Първата и Втората св.войни. Регистрирани са Бълг. културно-просветна организация в Чешката република (Прага) с орган сп. "Роден глас", бълг.културни клубове в Острава, Оломоуц, Усти на Лабе, Бърно, Кладно, Млада Болеслав. В Прага съществуват и Бълг. културно-просветна орг-я "Св.Св. Кирил и Методий" (сп. "Родна реч"), Гражданско сдружение "Възраждане" (сп. "Българи"), "Бълг. клуб - Чехия". Бълг. у-ще "Д-р Петър Берон".

УНГАРИЯ

Традиционната бълг.общност брои ок. 5 х.д., предимно потомци на градинари от първата пол. на ХХ в., хора от смесени бракове и др. Живеят главно в Будапеща и околността (Халастелек и Сигетсентмиклош), Пейч, Мишколц, Сентендре, отделни групи и семейства в ок. 150 селища в цялата страна. След 1989 пребивават и временно работещи, студенти и др., чийто брой варира. Регистрирано е Бълг. републиканско самоуправление (с 8 секции в Будапеща и 6 в страната), Д-во на българите в Унгария (създадено през 1914), Бълг.културен дом в Будапеща, бълг.църква "Св.св. Кирил и Методий" (построена през 1931) и параклис (осветен през 2001), бълг.у-ще (Будапеща, от 1918). В Будапеща излизат сп. "Хемус" (от 1991, на бълг. и унг.ез.), "Български вестник", "Бълг. културен форум", книги и сборници.

www. slovoto.org/haemus (сп. "Хемус")
www.bolgarforum.hu (в-к "Бълг. културен форум", Будапеща)


СЛОВАКИЯ

Традиционната бълг. общност в Словакия е от ок. 2 х. д., главно потомци на градинари от първите десетилетия на ХХ в., работници, музиканти, хора от смесени бракове и др. Ок. 1000 от тях са в столицата Братислава, останалите в Нитра, Кошице, Банска Бистрица, Търнава, Нове Замке и др. Регистриран е "Културен съюз на българите и приятелите на България "Христо Ботев" в Братислава с 11 секции в страната.

ПОЛША

По непълни прогнозни данни ок. 2 х. д., както и неустановен брой временно пребиваващи, работещи и т.н., вкл. ромски групи от България (след 1989). Българите в Полша живеят главно във Варшава, Краков, Познан, Лодз, Вроцлав, Катовице, Честохова, Тарнов, Биелско Бяла. Регистрирани са културно- просветни д-ва (Варшава, Вроцлав, Познан, Гданск, Краков и др.), Бълг. култ. институт (Варшава), бълг.правосл. църква "Св.Св. Кирил и Методий" (Вроцлав).

www.wroclaw.plan.pl/wroclaw/Kultura_i_sztuka/wtpb.htm (Бълг. д-во, Вроцлав)

ЗАПАДНА ЕВРОПА


ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Във времето на комунистическия режим в България (1944-1989) бълг. емигранти в Обединеното кралство, на първо място в Англия, са около 3-4 х. души. Процесът на емиграция се разраства през 90-те г. на ХХ в. Според неофициалната оценка на български организации към 2000 г. броят на българите е над 10 х. д. Нова "вълна" следна в началото на ХХІ в. Според неофициални оценки българите в Англия са неколкократно повече, като само в Лондон живеят постоянно, пребивават временно, работят или учат ок. 30 х. българи. Бълг. диаспора е представена в Лондон, Бирмингам, Саутхемптън и др. В края на ХХ-началото на ХХІ в. съществуват различни, вкл. неформални сдружения, студентски дружества и клубове. Двуседмичен в-к "Будилник", сайтове в Интернет.

www.bbfs.org.uk (Д-во за бълг.-британско приятелство, Лондон)
www.bulgaria-city-club.org/menu.html (Бълг. Сити-клуб, Лондон)
www.users.ox.ac.uk/~bulgsoc (Бълг. д-во - Оксфорд)
www.bulgarianlondon.com (Асоциация "Славяни")
www.budilnik.com (в-к "Будилник", Лондон)


ИРЛАНДИЯ (ЕЙРЕ)

Отсъстват официални данни. По най-общи оценки в Ирландия живеят и работят няколко хиляди българи, работещи в Ирландия от кр. на 90-те г. и в нач. на ХХІ в.

www.groups.yahoo.com/group/BulgariaIE/ (Клуб на българите, живеещи в Ирландия)

ФРАНЦИЯ

Според някои оценки броят на постоянно живеещите в страната българи е ок. 9 500 д., най-вече в Париж, Марсилия, Лион, Страсбург, Ница и др. (към 2000 г.). Броят на временно пребиваващите, работещите и студентите вероятно надхвърля 20 000 д. Социалният и образователен статус на трайно интегрираните във френското общество е относително висок, вкл. интелектуалци, художници, музиканти. Българска колония във Франция започва да се формира в кр. на ХІХ в. Потокът от емигранти е по-силен след Първата световна война, по време и непосредствено след Втората световна война, през 70-те г. на ХХ в., както и след демократичните промени след 1989 г. Съществуват бълг. православна община "Св.Патриарх Евтимий Търновски" (Париж), Асоциация на бълг. студенти във Франция, Асоциация "Франция-България", културни организации (на Силви Вартан, проф. М. Балкански, проф. А. Христофоров, Френско-български културен институт), дружества в Бордо, Марсилия и др. В Париж излиза "Периодично списание" ("Revue periodique") на фр.ез.

www.bulgaria-france.net


ГЕРМАНИЯ

Според прогнозни оценки постоянно живеещите българи са над 35 х.д., от които ок. 23 х. на територията на бившата ГДР. Приема се, че в немски университети учат ок. 10 х. бълг. студенти (към 2002 г.). Съществува и многохилядна българска диаспора от република Македония, чийто брой не е точно установен. Още по-сложен е въпросът с временно работещите, вкл. по силата на двустранни спогодби, смесени фирми, по частен път и т.н., сред които има и български турци, роми и др. от България, бесарабски българи, българи от Западните покрайнини (Сърбия) и пр. Българското присъствие е най-значително в Берлин, Мюнхен, Бон, Дармщат, Дрезден, Дюселдорф, Ерфурт, Кьолн, Лайпциг, Магдебург, Рощок, Франкфурт на Майн, Хамбург, Щутгарт и др. Български организации съществуват още от кр. на ХІХ в., през 1919 са създадени първите немско-бълг. д-ва (Берлин и Мюнхен). Установили се в Западна Германия след Втората световна война бълг.полит.емигранти създават Бълг. академично дружество "Д-р Петър Берон" (Хайделберг, 1965). Към 2003 г. в Германия същестуват различни по тип бълг. и немско-български организации (културни общества, смесени дружества за приятелство с България, студентски клубове), 4 църковни общини (Мюнхен, Щутгарт, Лайпциг, Берлин). Берлин е център на епархията на Българската православна църква за Централна и Западна Европа. Ежегодно се провежда среща на основни български дружества. Отсъства обща конфедеративна структура. Българска тв програма в Берлин, отделни печатни издания, сайтове в интернет.

www.bulgarienfreunde.de (Бълг.-герм.д-во в Тюрингия)
www.schipka.de (Студентско д-во, Мюнхен)
www.tu-berlin.de/~hashove (Студентско д-во, Берлин)
www.tzankoff.de (З. Цанков, Хамбург)


ИТАЛИЯ

По официални данни трайно установилите се в Италия българи са ок. 6 х. д. (1993). Числеността на временно пребиваващите, работещите и т.н., част от които се заселват трайно през 90-те г. на ХХ и нач. на ХХІ в. е много по-значителна, но отсъстват дори приблизителни данни. Основното ядро на българската общност се формира след Втората Световна война и притежава относително висок социален статус (музиканти, оперни певци, инженери и др.). През 1981 общността наброява ок. 1 500 д. Броят й нараства чувствително след 1989 г. Значителна част от бълг. общност е съсредоточена в големите градове на Северна Италия (Милано, Торино и околните селища), Рим, Генуа и др. Български организации съществуват отпреди Втората световна война, като след 1944 дейността им замира. През 1960 г. към Ватикана е учреден "Български църковен център", обединяващ католическото духовенство, а Радио Ватикана излъчва програми на български език. Отсъстват официални български организации.

www.bulgaria-italia.com.bg (Асоциация "България - Италия")

БЕЛГИЯ

Българската диаспора наброява ок. 4 х.д. постоянно живеещи в страна (Брюксел, Антверпен, Лиеж, Гент, Брюж и др.). Неустановен брой временно пребиваващи, работещи, студенти. Съществуват Българска църковна община и обществена библиотека (Брюксел).


ДАНИЯ

Трайно заселилите се българи са ок. 400 д., основно в Копенхаген, малка група в Орхус и др. Регистрирани са Датско-български културни дружества (Копенхаген и Орхус). Броят на временно пребиваващите варира, отсъстват точни данни.


ИСПАНИЯ

Отсъстват точни данни, традиционната "стара" емиграция се изчислява на ок. 3 х.д. (1998). По прогнозни оценки българите в Испания вероятно са много над 10 х.д. (към 2002), главно в Мадрид, Барселона, Малага, Сан Себастиан, Валядолид, Палма де Майорка и др. Основната част са временно пребиваващи, работещи в страната български граждани. Емиграцията след Втората световна война е сравнително малочислена, по-усилен приток на емигранти се наблюдава през 70-те г. и най-вече в кр. на ХХ - нач. на ХХІ в. Няма регистрирани български организации.


ПОРТУГАЛИЯ

По неофициални данни трайно установилите българи са ок. 120 д. (преди 1997 г.). Вследствие на миграционните процеси към Западна Европа в кр. на ХХ - нач.на ХХІ в. по прогнозни данни числеността им е над 6 х.д. (2002 г.), предимно в Лисабон, Порто, Сетубал и др. Проведен е Първи събор на българите в Португалия (2002).

ФИНЛАНДИЯ

До 90-те г. на ХХ в. ок. 300 българи, по прогнозни данни ок. 1000 души (2001 г.), предимно в Хелзинки и Турку. Създадени са "Клуб България" и Финландско-българско дружество. Българската имиграция най-често е вследствие на смесени бракове, в състава й влизат работещи в страната музиканти, инженери, лекари и др.

www.nirammedia.com/bul/index.html (М. Лазаров, Хелзинки)


ХОЛАНДИЯ

По неофициални данни трайно установилите се българи са ок. 1 500 души, предимно в Амстердам, Ротердам, Хага, Лайден и др. Регистрирани са Холандско-бълг. д-во, Български бизнесцентър БЕНЕЛЮКС, църк. настоятелство, студентско д-во. Периодично излиза сп. "Беседа". Друга категория са временно пребиваващите български граждани, вкл. и с неуреден статут (ок. 200 д. са екстрадираните в България през 2002 г.).

www.bg-nl.has.it (Български студентски клуб)


ШВЕЦИЯ

Над 4 х.д. българи, главно в Стокхолм, Малмьо, Гьотеборг, Упсала. Регистрирани са три църк.общини (в Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо), Българо-шведско културно д-во (Стокхолм), Комитет за бълг.-европейско сътрудничество (Упсала), Клуб "Бълг. Великден".


НОРВЕГИЯ

До ср. на 90-те г. на ХХ в. ок. 400 д. българи, според други оценки ок. 1500 д., главно в Осло (2001), предимно специалисти, музиканти и т.н. Опити за заселване на икономически емигранти, вкл. бълг.роми, пресичани от властите (2001). Регистрирано е Норвежко-българско дружество, което издава в. "Хоризонт" (4 бр. годишно, на норвежки ез.), д-во "Димчо Дебелянов", бълг. православна църква "Св.св. Кирил и Методий" (от 1993 г., Осло).

ШВЕЙЦАРИЯ

Трайно установилите българи са ок. 2 х.д. (Берн, Женева, Цюрих, Базел, кантон Во, към 2000 г.). След 1989 в страната пребивават временно, работят или учат още няколко х. българи, чийто брой варира. Швейцарско - бълг. д-во в Берн. Радиопредаване "Български час" (Берн).

СРЕДНА АЗИЯ


КАЗАХСТАН

Според данните от преброяването на населението в СССР (1989) българите в Казахстан са ок. 11 х.д., основно в Алма Ата (Алмати), Атирал и Павлодарска обл. Според други данни - ок. 50 х. (2000). Като най-вероятна се приема численост от 15-20 х.д., предимно бесарабски и кримски българи, както и гагаузи. Част от тях се заселват в нач. на ХХ в. в тази част на тогавашната Руска империя, но осн.маса е от депортирани българи от режима на Сталин (40-те г. на ХХ в.) , представители на т.нар. бригадирско движение в СССР през 50-60-те г. В Алмати е създаден Бълг. културен ц-р и Етнически фонд "Славяни", Ц-р "Възраждане" на депортирани кримски българи (гр. Атирал).


УЗБЕКИСТАН

Според наличните данни ок. 2 200 д. българи (1998), главно от общностите на бесарабските, таврийските и кримските българи, депортирани от режима на Й.В. Сталин при колективизацията на селското стоп. в СССР (40-те г. на ХХ в.). Създаден е Бълг. културен клуб (Ташкент).


ТУРКМЕНИСТАН (Туркмения)

Ок. 1000 д. българи (към 1998), в различни градове и селища, главно от общностите на бесарабските, таврийските и кримските българи, депортирани от режима на Сталин при колективизацията на селското стоп. в СССР (40-те г. на ХХ в.).

ТАДЖИКИСТАН

Ок. 1100 д. (към 1998), главно от общностите на бесарабските и кримските българи, депортирани от режима на Сталин в Средна Азия при колективизацията на селското стоп. в СССР (40-те г. на ХХ в.).


БЛИЗЪК ИЗТОК

ИЗРАЕЛ

В Израел живеят над 50 х. бълг. евреи (преселници от България и техни потомци след Втората световна война), както и ок. 4-6 х. българи (в основната си част временно пребиваващи, след 1989 г.). Основните колонии на българските евреи са в Тел Авив, Яфо, Хайфа, Ерусалим, Бат Ям, Лод. Българи, предимно работници, строители, обслужващ персонал работят в големите градове и курорти (например Ейлат). Регистрирани са Съюз на бълг. евреи с ц-р в Тел Авив и клонове в Йерусалим и Хайфа; организацията "Йехуд Олей Булгария", Асоциация за приятелство между Израел и България.

СИРИЯ

Ок. 750 д. (1998), главно в резултат на смесени бракове. Неустановен брой работници, техн. специалисти и др.

ИРАК

Ок. 100-200 д., главно в резултат на смесени бракове. Неустановен брой работници, техн. специалисти и др. (2003)


ЙОРДАНИЯ

Ок. 180 д., главно в резултат на смесени бракове, временно работещи специалисти и др.

КУВЕЙТ

Ок. 350 д., основно временно пребиваващи, работници и др., както и лица от смесени бракове (2003).


ДАЛЕЧЕН ИЗТОК


КИТАЙ

Ок. 200 д. (2000), хора със смесени бракове, студенти, специализанти и др.

ЯПОНИЯ

Малък брой студенти, специализанти и др. в университетските ц-рове.


СЕВЕРНА АМЕРИКА


СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ

Според различни оценки броят на българите е между 80 и 200 х.д., като най-вероятна се приема численост от ок. 160 х.д. (преди всичко традиционната, т.нар. "стара" емиграция до нач. на 90-те г. на ХХ в.). Прогнозни данни на бълг. организации, специалисти, журналисти (2002) сочат от 23 х. до ок. 40 х. българи само в Чикаго (наричан образно "емигрантската столица"), ок. 10 х. в Лос Анджелис, ок. 4 х. в Маями и Флорида и т.н. Относително големи бълг. общности има в Детройт, Питсбърг, Ню Йорк, Вашингтон, Бостън, Сан Франциско, Сиатъл, Акрон и Кливлънд (Охайо), Тампа, Дейтън, Лас Вегас и др. Високата мобилност при американския начин на живот се отразява и върху бълг. общност. Същевременно се увеличава броят на българите, живеещи почти "едновременно" в САЩ и Европа, вкл. и в Б-я, особено при някои професии (музиканти, артисти, бизнесмени, учени и т.н.).
Първите случаи на емиграция са още преди Освобождението (1878). Емигрантските потоци са най-масови след Илинденското въстание (1903), като обхваща хиляди българи от Македония и през първата пол. на ХХ в., като се разширява в няколко по-големи или малки "вълни", обхващайки цялата етн.територия и нейната диаспора (държавата България, Македония, българите от др.страни). Силен е и притокът на българи в САЩ в индивидуален и семеен план. Полит. емиграция е най-значима след 1944. Нова вълна от емигранти, вкл. по системата на т.нар. "зелени карти", се развива след 1989. Първите бълг. организации и църкви се създават към началото на ХХ в.. През 1963 г. сред българите в САЩ и Канада се стига до църковен разкол, част от бълг. църкви признават Светия синод в София (негови представители в Америка са подозирани, вероятно често с основание, във връзки с тайните служби на комунистическия режим в Б-я), а друга - Американската православна църква. Още от нач. на ХХ в. се създават землячески д-ва, културни и просветни организации, бизнес-сдружения. В полит. план, особено сред бълг.-македонската емиграция най-влиятелна е Македонската патриотична организация (МПО) с орган в-к "Македонска трибуна" (на бълг. и англ.ез.). Към нач. на ХХІ в. в САЩ действат над 20 бълг. организации (Питсбърг, Чикаго, Бостън, Лос Анджелис, Сан Франциско, Ню Йорк, Вашингтон, Маями и др.), ок. 25 бълг. църкви, неделни у-ща, вестниците "Неделник" (Ню Йорк), "България" и "България ХХІ в."(Чикаго), радио и тв канали в Ню Йорк и Чикаго, сайтове в интернет.

www.bgecho.com (Бълг.справочник, Чикаго)
www.glasnaroden.com (Бълг.културен ц-р, Чикаго)
www.bulgariantribune.com (Bulgarian Tribune international)
www.btc2000.com (Ню Йорк)
www.seattle-bg.com (Сиатъл)
www.bulgaria.com (Ж. Колчев, Флорида)
www.bulam.com (М. Бонев, Сан Франциско)
bgusworld.com (М. Дойчинова, Чикаго)
bgusworld.com (Бълг.общност, Вашингтон)
bgclub.8m.com (Бълг.студентски клуб, Вашингтон)
www.smilen.com (С. Савов, Питсбърг)
www. bgmass. com (Бълг.общност, Бостън)
www.macedonian.org/mpo/mpo_index.html (МПО, Форд Уейн)
www.oca.org (сайт на православните църкви в САЩ)
www.Bulgarianalliance.org (Алианс на бълг. евангелски църкви в САЩ и Канада)
www.nedelnik.com (в-к "Неделник", Ню Йорк)
www.bulgaria-weekly.com (в-к "България", Чикаго)
www.bulgaria21.com (в-к "България 21 век", Чикаго)

КАНАДА

За българската общност в Канада липсват точни данни, като се сочат между 30 х. (само българи от Република България) и 150 х.д. Определено доминира "старата емиграция" от Македония, вкл. и от Егейска (днес в Гърция) (към 1998 г.). Процесът на заселване на българи в страната е сходен с онзи в САЩ. Емигрантският поток от България се увеличава значително след 1989, за което способстват канадските правителствени програми. По неофициални оценки броят на българите в Канада е ок. 200 х.д. (2001 г.), вкл. и т.нар. "македонска" емиграция, главно в Торонто, Ванкувър, Отава, Монреал и др., където съществуват бълг.д-ва, клубове, неделни училища, църкви, радио и тв-канал (Торонто). Значима в общ.-полит. план е ролята на Македонската патриотична организация (МПО) и в-к "Македонска трибуна" (на бълг.и англ.ез.), сп. "Македоно-бълг.преглед "Вардар", в-к "Бълг.хоризонти" (от 1998), радиопредавания, сайтове в Интернет.

www.bulgarianvoice.com (Бълг.радио, Торонто)
www.bulway.com и www.bulway.ca (Бълг. общност, Торонто)
www.ncf.ca/bg-ottawa (Бълг.д-во, Отава-Хъл)
www.canada-bulgaria.com (Канадско-бълг.бизнес съвет)
www3.sympatico.ca/george.mladenoff (сп. "Македоно-бълг. преглед "Вардар"", Канада)


ЦЕНТРАЛНА И ЮЖНА АМЕРИКА


АРЖЕНТИНА

По неофициални данни аржентинските граждани от бълг. произход са ок. 40 х.д. (според други оценки - ок. 80 х.д.), главно в Буенос Айрес, Берисо, Мар дел Плата, Роке Саенс Пеня, Лас Бреняс, Комодоро Ривадавия (към 2001). Сп. официалните статистики българите са под - 3 х.д., което е свързано с т.нар. натурализация (и отчитането само на новите емигранти в опр. период), смесните бракове и т.н.
Най-масовата вълна е от икономически имигранти през 20-те г. на ХХ в., когато над 20 х. българи се заселват в провинциите Буенос Айрес (Берисо) и Санта Фе, Чубут (Комодоро Ривадавия), Чако (Роке Саенс Пеня, Лас Бреняс). Регистрирани са Аржентино-българска фондация и Аржентино-българска асоциация "Хан Аспарух" (Буенос Айрес), Културно-просветни дружества в Берисо, Роке Саенс Пеня, Лас Бреняс, Комодоро Ривадавия, Мар дел Плата. Вестник "Български вести" (Буенос Айрес).


БРАЗИЛИЯ

По прогнозни данни ок. 1 800 д. (по други оценки - ок. 5 х.д.), главно в Рио де Жанейро, Сао Паоло, Порто Алегре, Бело Оризонте, най-вече потомци на икономическата емиграция от първата половина на ХХ в. (2000). В Сао Паоло съществува общност, създадена от бесарабски българи, преселили се в Бразилия през 20-те години на ХХ в. Регистриран е Ин-т "Бразилия - България" с цел поддържане на двустранните връзки главно в културната и др.сфери.


УРУГВАЙ

Ок. 2 х.д. (към 1998), вкл. и потомци на бесарабски българи (от нач. на ХХ в.). Липсват бълг. организации.


МЕКСИКО

По прогнозни данни ок. 250 - 300 д., главно в Мексико сити, отд. групи и семейства в Куернавака, Гуадалахара, Монтерей, Чиуауа, Акапулко, част от които се преселват от Куба през 90-те г. на ХХ в. Създадено е Бълг. землячество (2001).


ЧИЛИ

Ок. 150 д. (2001), осн. част в столицата Сантяго, както и в Осорно, Арика, Валпарайсо и др.

КУБА

Ок. 200 д., предимно в Хавана, вкл. членове и представители на семейства със смесен брак (2001).


ВЕНЕЦУЕЛА

По прогнозни данни ок. 130 д., главно в Каракас, Баркисименто, Маракайбо, Пуерто Ордас.

АВСТРАЛИЯ

По приблизителни данни бълг.диаспора, вкл. тази от Македония (Вардарска и Егейска), е ок. 20 х.д., главно в Мелбърн, Сидни, Аделаид, Пърт и др. По неофициални, вероятно завишени оценки (главно на македонски наблюдатели) - сумарно около 100 х. д. Първите заселници са български бежанци от Македония след Илинденско-Преображенското въстание. Нов поток има между двете световни войни, най-вече от Търновско, Русенско и др., както и полит. емигранти след преврата от 9 септември 1944 г. Нова вълна се наблюдава след 1989. Най-значителната част от общността представляват българите от Македония, вкл. Егейска (дн. в Гърция). Сред тях доминира прокарвания от Югославия, след 1991 от Република Македония македонизъм, вкл. от Македонската правосл.църква (14 някогашни бълг.храмове след 1944 постепенно стават "македонски"). Бълг.църкви в Мелбърн, Аделаид и Сидни. В-к "Зора" и радиопредаване в Сидни.

www.pageone.net.au/~rilski/ (Бълг.православна църква "Св. Иван Рилски", Сидни)


НОВА ЗЕЛАНДИЯ

Ок. 3 х. българи (към 2002 г.), почти напълно в Окланд, установили се след 1989 г. Преди всичко висококвалифицирани специалисти (инженери, лекари и др.). Регистрирано е българско дружество "Св. Св. Кирил и Методий".


АФРИКА


РЕПУБЛИКА ЮЖНА АФРИКА (ЮАР)

Според различни данни българската общност наброява ок. 15 х.д. (според други оценки тя надхвърля 20 х. д.), предимно в големите градове Йоханесбург, Претория, Кейптаун, Дърбън и околностите им. Бълг.емигранти основно се установяват в ЮАР след 1989 г. Български културни ц-рове и клубове съществуват в посочените големи градове.


МАРОКО

Ок. 500 д., главно в Казабланка, Рабат и Маракеш, вкл. българи, встъпили в брак с граждани на страната.


ЛИБИЯ

През 70-80-те г. на ХХ в. в страната работят над 10 х. бълг. специалисти, работници, лекари, среден мед. персонал и т.н. През 1997-1998 броят на временно пребиваващите е ок. 6 х.д. След ср. на 90-те г. броят им силно редуциран. Смесени бракове, вкл. с либийски граждани, получили висше образование в Б-я. Към българските технически мисии са съществували култ.ц-рове и библиотеки, които в голямата си част са затворени (към 2000).


ТУНИС

Ок. 300 българи, вкл. лица от смесени бракове.


ЗИМБАБВЕ

Ок. 400-500 д. българи (към 1998), главно от 90-те г. на ХХ в., както е и в ЮАР. Не са създадени бълг.организации.


МОЗАМБИК

Ок. 250 д. българи (по данни от 1998), главно бълг. техн. специалисти, отд.случаи на смесени бракове.

Обратно горе

Назад